بِاسْمِكَ رَبِّي وَضَعْتُ جَنْبِي، وَبِكَ أَرْفَعُهُ، فَإِنْ أَمْسَكْتَ نَفْسِي فَارْحَمْهَا، وَإِنْ أَرْسَلْتَهَا فَاحْفَظْهَا، بِمَا تَحْفَظُ بِهِ عِبَادَكَ الصَّالِحِينَ

Бисмика Рабби уада’ту джанби, уа бика арфа’уху, фа-ин амсакта нафси фархамха, уа ин арсалтаха фахфазха, бима тахфазу бихи ‘ибадакас-салихин

С Твоето име, Господи мой, положих хълбока си (легнах) и с Твоето име го вдигам. Ако задържиш душата ми (вземеш я), помилвай я, а ако я пуснеш (върнеш я), опази я с това, с което пазиш праведните Си раби.

Reference: Ал-Бухари 11/126 № 6320, Мюслим 4/2084 № 2714