Умм Салама (р.а.) разказва, че когато Пророкът (ﷺ) излизаше от дома си, казваше:

بِسْمِ اللَّهِ تَوَكَّلْتُ عَلَى اللَّهِ اَللَّـهُمَّ إِنَّا نَعُوذُ بِكَ مِنْ أَنْ نَزِلَّ أَوْ نَضِلَّ أَوْ نَظْلِمَ أَوْ نُظْلَمَ أَوْ نَجْهَلَ أَوْ يُجْهَلَ عَلَيْنَا

Бисмиллахи, тауаккалту ‘алал-лахи. Аллахумма, инна на’узу бика мин ан назилла ау надилла, ау назлима ау нузлама, ау наджхала ау юджхала ‘алайна

В името на Аллах, уповавам се на Аллах. О, Аллах! Търсим прибежище при Теб от това да се подхлъзнем (да сгрешим) или да се заблудим, или да угнетим, или да бъдем угнетени, или да постъпим невежо, или да се постъпи невежо с нас.

Reference: Сахих (Албани). Тирмизи: 3427