Умм Салама (р.а.) казва, че когато Пратеника (ﷺ) излизаше от дома ѝ, поглеждаше към небето и казваше тези думи:

اَللَّـهُمَّ إِنِّي أَعُوْذُ بِكَ أَنْ أَضِلَّ، أَوْ أُضَلَّ، أَوْ أَزِلَّ، أَوْ أُزَلَّ، أَوْ أَظْلِمَ، أَوْ أُظْلَمَ، أَوْ أَجْهَلَ، أَوْ يُجْهَلَ عَلَيَّ

Аллахумма инни а’узу бика ан адилла ау удалла, ау азилла ау узалла, ау азлима ау узлама, ау аджхала ау юджхала ‘аляйя

О, Аллах, търся прибежище при Теб от това да се заблудя или да бъда заблуден, или да се подхлъзна (сгреша) или да бъда накаран да се подхлъзна, или да угнетя или да бъда угнетен, или да постъпя невежо или да се постъпи невежо с мен.

Reference: Сахих (Албани). Абу Дауд: 5094