اَللَّهُمَّ (إِنَّهُ) عَبْدُكَ وَابْنُ عَبْدِكَ وَابْنُ أَمَتِكَ كَانَ يَشْهَدُ أَنْ لَا إِلَهَ إِلَّا أَنْتَ وَأَنَّ مُحَمَّدًا عَبْدُكَ وَرَسُوْلُكَ وَأَنْتَ أَعْلَمُ بِهِ اَللَّهُمَّ إِنْ كَانَ مُحْسِنًا فَزِدْ فِي إِحْسَانِهِ وَإِنْ كَانَ مُسِيْئًا فَتَجَاوَزْ عَنْ سَيِّئَاتِهِ اَللَّهُمَّ لَا تَحْرِمْنَا أَجْرَهُ وَلَا تَفْتِنَّا بَعْدَهُ

Алла-хумма, (иннаху) ‘абдука, уабну‘ 'абдика, уабну аматика, ка-на яшхаду ан ла илаха илла анта...

О, Аллах, този (човек) е Твой раб, син на Твой раб и син на Твоя рабиня. Той свидетелстваше, че няма друг бог освен Теб и че Мухаммед (ﷺ) е Твой раб и Твой пратеник. И Ти знаеш за него повече. О, Аллах, ако е вършил добро, увеличи доброто му. А ако е грешил, прости му. О, Аллах, не ни лишавай от наградата му и не ни изкушавай след него.

Reference: Сахих Маукуф (Албани). Ал-Муватта: 539