وَأَوْحَيْنَا إِلَىٰ مُوسَىٰ أَنْ أَلْقِ عَصَاكَ ۖ فَإِذَا هِيَ تَلْقَفُ مَا يَأْفِكُونَ ﴿١١٧﴾ فَوَقَعَ الْحَقُّ وَبَطَلَ مَا كَانُوا يَعْمَلُونَ ﴿١١٨﴾ فَغُلِبُوا هُنَالِكَ وَانقَلَبُوا صَاغِرِينَ ﴿١١٩﴾ وَأُلْقِيَ السَّحَرَةُ سَاجِدِينَ ﴿١٢٠﴾ قَالُوا آمَنَّا بِرَبِّ الْعَالَمِينَ ﴿١٢١﴾ رَبِّ مُوسَىٰ وَهَارُونَ ﴿١٢٢﴾

Ва авхайна ила Муса ан алки 'асаака фа-иза хия талкафу маа я'фикун. Фавака'ал-хакку ва батала маа каану я'малун. Фагулибу хунаалика ванкалабу саагирин. Ва улкияс-сахарату сааджидин. Каалу ааманна би-Раббил-'ааламин. Рабби Муса ва Хаарун.

(117) И внушихме на Муса: 'Хвърли тоягата си!' И ето я - гълта онова, което те скалъпиха. (118) И се утвърди истината, и пропадна онова, което вършеха [магьосниците]. (119) И бяха победени там, и се обърнаха унизени. (120) И магьосниците паднаха в суджжуд. (121) Казаха: 'Повярвахме в Господа на световете, (122) Господа на Муса и Харун!'

Reference: Сура Ал-Араф 7: 117-122