إِنَّ شَجَرَتَ الزَّقُّومِ ﴿٤٣﴾ طَعَامُ الْأَثِيمِ ﴿٤٤﴾ كَالْمُهْلِ يَغْلِي فِي الْبُطُونِ ﴿٤٥﴾ كَغَلْيِ الْحَمِيمِ ﴿٤٦﴾ خُذُوهُ فَاعْتِلُوهُ إِلَىٰ سَوَاءِ الْجَحِيمِ ﴿٤٧﴾ ثُمَّ صُبُّوا فَوْقَ رَأْسِهِ مِنْ عَذَابِ الْحَمِيمِ ﴿٤٨﴾ ذُقْ إِنَّكَ أَنتَ الْعَزِيزُ الْكَرِيمُ ﴿٤٩﴾ إِنَّ هَـٰذَا مَا كُنتُم بِهِ تَمْتَرُونَ ﴿٥٠﴾

Инна шаджаратаз-заккум. Та'аамул-асим. Калмухли ягли фил-бутун. Кагалйил-хамим. Хузуху фа'тилуху ила саваа'ил-джахим. Сумма суббу фавка ра'сихи мин 'азаабил-хамим. Зук иннака антал-'Азизул-Карим. Инна хааза маа кунтум бихи тамтарун.

(43) Дървото Заккум (44) е храна за грешника. (45) Като разтопен метал, то ври в коремите (46) както ври вряща вода. (47) [Ще бъде повелено]: "Грабнете го и го завлечете в средата на Ада! (48) После излейте над главата му от мъчението на врящата вода! (49) Вкуси! Нали уж си могъщият, благородният? (50) Това е, [за] което се съмнявахте."

Reference: Сура Ад-Духан 44: 43-50