Пророкът (с.а.с.) обичаше да се моли:

اَللَّهُمَّ ارْزُقْنِيْ حُبَّكَ وَحُبَّ مَنْ يَنْفَعُنِيْ حُبُّهُ عِنْدَكَ اَللَّهُمَّ مَا رَزَقْتَنِيْ مِمَّا أُحِبُّ فَاجْعَلْهُ قُوَّةً لِي فِيمَا تُحِبُّ اَللَّهُمَّ وَمَا زَوَيْتَ عَنِّيْ مِمَّا أُحِبُّ فَاجْعَلْهُ لِي فَرَاغًا فِيمَا تُحِبُّ

Аллахуммар-зукни ‘хуббука, уа ‘хубба ман янфа’уни ‘хуббуху ‘индака. Аллахумма ма разактани мимма у’хиббу фадж’алху куууатан ли фима ту’хиббу... [продължава]

О, Аллах, дари ме с Твоята любов и любовта на тези, чиято любов ще ми бъде от полза при Теб. О, Аллах, каквото си ми дал от нещата, които обичам, направи го сила за мен в нещата, които Ти обичаш. О, Аллах, и каквото си задържал от мен от нещата, които обичам, направи го за мен покой за (занимаване с) това, което Ти обичаш.

Reference: Хасан (Ибн Хаджар). Тахридж Мишкат: 3/31