اَلَّذِينَ قَالَ لَهُمُ النَّاسُ إِنَّ النَّاسَ قَدْ جَمَعُوا لَكُمْ فَاخْشَوْهُمْ فَزَادَهُمْ إِيمَانًا وَقَالُوا حَسْبُنَا اللَّـهُ وَنِعْمَ الْوَكِيلُ ﴿١٧٣﴾ فَانقَلَبُوا بِنِعْمَةٍ مِّنَ اللَّـهِ وَفَضْلٍ لَّمْ يَمْسَسْهُمْ سُوءٌ وَاتَّبَعُوا رِضْوَانَ اللَّـهِ ۗ وَاللَّـهُ ذُو فَضْلٍ عَظِيمٍ ﴿١٧٤﴾

Аллазина каала лахумун-наасу иннан-нааса кад джама'у лакум фахшавхум фазаадахум иимаанан ва каалу хасбуналлаху ва ни'мал-Вакил. Фанкалабу бини'матим-миналлахи ва фадлил-лам ямсасхум су'ун ваттаба'у ридвааналлах; валлаху зу фадлин 'азим.

(173) Онези, на които хората рекоха: „Хората се събраха срещу вас, та страхувайте се от тях!“, а това (само) увеличи вярата им и рекоха: „Достатъчен ни е Аллах, и колко прекрасен Покровител е Той!“ (174) И се завърнаха с благодат от Аллах и щедрост, без да ги докосне зло. И следваха благоволението на Аллах. А Аллах е Владетел на велика щедрост.

Reference: Сура Али Имран 3: 173-174