Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: 'Ако раб извърши грях, после вземе абдест добре, кланя два ракята и поиска прошка от Аллах, Аллах със сигурност ще му прости.' После рецитирал този айет:

وَالَّذِينَ إِذَا فَعَلُوا فَاحِشَةً أَوْ ظَلَمُوا أَنفُسَهُمْ ذَكَرُوا اللَّهَ فَاسْتَغْفَرُوا لِذُنُوبِهِمْ وَمَن يَغْفِرُ الذُّنُوبَ إِلَّا اللَّهُ وَلَمْ يُصِرُّوا عَلَىٰ مَا فَعَلُوا وَهُمْ يَعْلَمُونَ ﴿١٣٥﴾ أُولَٰئِكَ جَزَاؤُهُم مَّغْفِرَةٌ مِّن رَّبِّهِمْ وَجَنَّاتٌ تَجْرِي مِن تَحْتِهَا الْأَنْهَارُ خَالِدِينَ فِيهَا ۚ وَنِعْمَ أَجْرُ الْعَامِلِينَ ﴿١٣٦﴾

Раббана лаа тузиг кулуубана ба'да из хадайтана ва хаб лана мил-ладунка рахма; иннака Антал-Ваххааб.

И онези, които, ако извършат скверност или угнетят себе си, споменават Аллах и молят прошка за греховете си - а кой друг прощава греховете освен Аллах? - и не упорстват в онова, което са вършили, знаейки.

Reference: Сахих. Абу Дауд: 1521